Как се случи така, че уеб се оказа твоето професионално поприще?
Уеб беше едно от първите сериозни неща, до които се докоснах и вложих през детските си години. Тогавашните "текстови редактори" позволяваха да се визуализират парчета код и обратното – превръщаха графични творения в код! Това беше моментът, в който научих и разбрах, че едно и също нещо, може да бъде възпроизведено по различен начин! Започнах да "разфасовам" тези парчета код, да следя кое за какво отговаря и следователно да визуализирам това, което на мен ми се искаше.
За едно 11-годишно момче какво би било интересно за творение, освен сайтове за всичко? Тогава правех сайтове за най-различни работи. Имах сайт за себе си, сайт за семейството ми, сайт за игрите, които харесвах и т.н. И така с развитието на уеб започнах да обновявам своите способности и знания, като следях как уеб около мен се развива. Започнаха да излизат все повече уроци и все по-интересни кодове, които можеха просто - "да се вземат" :)
След "уеб периода" имаше моменти, в които бях заинтересован от други дейности, пак в дигиталната сфера - видео заснемане и обработка, визуални ефекти и т.н. Но все се връщах към разработка на сайтове.
Уеб стана моето професионално поприще случайно, когато разбрах, че всичко това, което правя – би могло да изкарва пари. От две години насам съществува Weband, благодарение на страстта, която аз и моите колеги и съдружници споделяме.
Кое ти харесва най-много в това занимание?
Благодарение на това, че минах през различни дейности и периоди, успях да разбера, че именно уеб е нещото, което ме влече най-много.
Човек се пристрастява към нещо,в момента, в който се научи да го използва с цел олицетворение на неговите идеи, възгледи и философии.
Подобни неща в нашия живот биват много и именно това беше моят "инструмент" за олицетворение. Аз избрах програмиране, защото ми дава на първо място поле за творба, потенциал за решаване на сериозни проблеми и развиване на логическото мислене. Човек намери ли тези неща в дейността, която заема 1/3 от живота му, няма да се налага да се притеснява за бъдещето си.
Би ли окуражил още млади хора да се заемат с уеб още от днес?
Разбира се! Бих окуражил млади хора да се заемат с каквото и да било още днес. Вярвам, че всеки заслужава възможност за вдъхновение и мотивация за това, че ние сме способни да променим бъдещето си. А това, че ще го направя чрез уеб, е само личен пример.
Какво е за теб Конкурсът Сайт на годината и кое те мотивира да приемеш да си част от журито?
Не за пръв път ще отбележа, че инициатива като Сайт на годината, е не само полезно, а и нещо необходимо за развитието на българския уеб. То предоставя ангажираност, както от страна на организацията, така и от страна на участниците. Мотивират ме хора като Жюстин Томс и цялата организация на събитието. А това да съм част от журито редом с колеги, водещи в бранша, е чест.
Пожеланието ти към тези, които се колебаят дали да участват?
Колебанието е загубено време, което може да бъде спестено като се взимат по-качествени решения по-бързо. А за да може да взимате подобни решения, се изисква опит, който може да се усвои чрез действия. Участвайте в Сайт на годината, за да може да бъдете оценени от хора, водещи в сектора, да оставите следа в българския уеб и да допринесете за развитието му.
